Отиде си великият Карлос Саура
Известният испански кинорежисьор Карлос Саура почина в петък, 10 февруари на 91 години, съобщи Франс прес.
Агенцията отбелязва, че Саура попадна в светлините на прожекторите през 60-те години на предишния век с рецензии на диктатурата на Франко, като по-късно се концентрира върху филми за музика и танци, изключително фламенко.
Често именуван колос на испанското кино дружно с Луис Бунюел и Педро Алмодовар, Саура прави към 50 кино лентата за кариера, траяла пет десетилетия и печели куп награди.
" Неговата политическа ангажираност, възприятието му за хармония и артистичната му просвета вършат Карлос Саура значима фигура на европейското кино ", написа френският ежедневник " Фигаро ".
Саура е роден на 4 януари 1932 година в североизточния град Уеска в семейство на актьори: майка му е пианистка, а брат му Антонио става известен художник.
В младостта си Карлос Саура развива обич към фотографията, преди да стартира да учи кино.
За първи път печели интернационално самопризнание с " Ловът " (1966), неговата рецензия на режима на диктатора Франсиско Франко, която печели Сребърна мечка, втората най-висока премия на Берлинския кино фестивал.
След това той режисира " Ментово фрапе " (1967), проучване на испанската междинна класа, хваната сред предишното и сегашното, което му носи същата премия в Берлин през идната година.
За да заобиколи цензурата на режима, Саура употребява метафори и символика, атакувайки стълбове на диктатурата като църквата, армията и фамилията във филми като „ Градината на насладите “ (1970) и „ Ана и вълците “ (1972).
Неговият филм от 1975 година „ Cria Cuervos “ (Да отгледаш гарвани) – за малко момиче, което оцелява в задушаващи условия, сходни на тирания, като измисля приказен свят – печели премията на журито на филмовия фестивал в Кан през 1976 година, която той печели преди този момент с неговата драма от 1974 година „ Братовчедка Анджелика “.
Неговите филми постоянно засягат тематики за паметта и гибелта, в това число „ Maма навършва 100 “ (1979), тежък роман за неврозите на постфранкското общество, номиниран за най-хубав задграничен филм на Оскарите през 1980 година
Той завоюва огромната премия на Берлинския кино фестивал, Златна мечка, за " Deprisa, deprisa " (По-бързо, по-бързо), филм от 1981 година за малолетни нарушители.
След гибелта на Франко през 1975 година и прехода на Испания към народна власт, Саура измества фокуса към любовта си към музиката и танца с продукции, фокусирани върху танго, аржентински фолклор, опера и на първо място фламенко.
Той е най-известен с трилогията си от 80-те фламенко филми „ Кървава женитба “, „ Кармен “ и „ Омагьосана обич “.
През 90-те години следват " Sevillanas " (Севилките), " Flamenco " (Фламенко) и " Tango " (Танго), последният номиниран за най-хубав чуждоезичен Оскар през 1999 година
През 2002 година той избира фамозната испанска танцьорка Аида Гомес в балета " Саломе ", а през 2009 година прави историческа акомодация на " Аз, Дон Жуан ".
Саура също работи като фотограф през целия си живот, като си сътрудничи със профилирани списания и взе участие в голям брой изложения.
Той имаше дългогодишна връзка с актрисата Джералдин Чаплин, дъщерята на Чарли Чаплин, с която направи девет кино лентата и има едно дете. Освен това се дами за няколко други дами.
Саура режисира и формалния филм за Олимпийските игри в Барселона през 1992 година „ Маратон “.
Още по темата
Агенцията отбелязва, че Саура попадна в светлините на прожекторите през 60-те години на предишния век с рецензии на диктатурата на Франко, като по-късно се концентрира върху филми за музика и танци, изключително фламенко.
Често именуван колос на испанското кино дружно с Луис Бунюел и Педро Алмодовар, Саура прави към 50 кино лентата за кариера, траяла пет десетилетия и печели куп награди.
" Неговата политическа ангажираност, възприятието му за хармония и артистичната му просвета вършат Карлос Саура значима фигура на европейското кино ", написа френският ежедневник " Фигаро ".
Саура е роден на 4 януари 1932 година в североизточния град Уеска в семейство на актьори: майка му е пианистка, а брат му Антонио става известен художник.
В младостта си Карлос Саура развива обич към фотографията, преди да стартира да учи кино.
За първи път печели интернационално самопризнание с " Ловът " (1966), неговата рецензия на режима на диктатора Франсиско Франко, която печели Сребърна мечка, втората най-висока премия на Берлинския кино фестивал.
След това той режисира " Ментово фрапе " (1967), проучване на испанската междинна класа, хваната сред предишното и сегашното, което му носи същата премия в Берлин през идната година.
За да заобиколи цензурата на режима, Саура употребява метафори и символика, атакувайки стълбове на диктатурата като църквата, армията и фамилията във филми като „ Градината на насладите “ (1970) и „ Ана и вълците “ (1972).
Неговият филм от 1975 година „ Cria Cuervos “ (Да отгледаш гарвани) – за малко момиче, което оцелява в задушаващи условия, сходни на тирания, като измисля приказен свят – печели премията на журито на филмовия фестивал в Кан през 1976 година, която той печели преди този момент с неговата драма от 1974 година „ Братовчедка Анджелика “.
Неговите филми постоянно засягат тематики за паметта и гибелта, в това число „ Maма навършва 100 “ (1979), тежък роман за неврозите на постфранкското общество, номиниран за най-хубав задграничен филм на Оскарите през 1980 година
Той завоюва огромната премия на Берлинския кино фестивал, Златна мечка, за " Deprisa, deprisa " (По-бързо, по-бързо), филм от 1981 година за малолетни нарушители.
След гибелта на Франко през 1975 година и прехода на Испания към народна власт, Саура измества фокуса към любовта си към музиката и танца с продукции, фокусирани върху танго, аржентински фолклор, опера и на първо място фламенко.
Той е най-известен с трилогията си от 80-те фламенко филми „ Кървава женитба “, „ Кармен “ и „ Омагьосана обич “.
През 90-те години следват " Sevillanas " (Севилките), " Flamenco " (Фламенко) и " Tango " (Танго), последният номиниран за най-хубав чуждоезичен Оскар през 1999 година
През 2002 година той избира фамозната испанска танцьорка Аида Гомес в балета " Саломе ", а през 2009 година прави историческа акомодация на " Аз, Дон Жуан ".
Саура също работи като фотограф през целия си живот, като си сътрудничи със профилирани списания и взе участие в голям брой изложения.
Той имаше дългогодишна връзка с актрисата Джералдин Чаплин, дъщерята на Чарли Чаплин, с която направи девет кино лентата и има едно дете. Освен това се дами за няколко други дами.
Саура режисира и формалния филм за Олимпийските игри в Барселона през 1992 година „ Маратон “.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ